Jewellery....Only

 

Център за настаняване от семеен тип

(къщичките)

Part 2

Центърът за настаняване на деца от семеен тип е  едно много специфично място...
Както вече писах - нравоучително, поучително, в което можеш да разбереш колко можеш да дадеш и колко можеш да почувстваш...

Вторият проект дойде като първия - преди голям празник. Дойде за Великден. Великден е голям ден! Както и Коледа. Незнам дали съдбата все прави така, но поддържа тръпката жива...
Особено преди празници...

Та Къщичка No2  заблестя като великденско яйце точно преди Великден. Събрала в себе си отнова нас двете - Пресияна и мен - педант и неглижар (ако още можем да се наричаме така), домът, в който живеят големите момчета  се превърна от неугледно мухлясало място, в което таванът пада, в място събрало в себе си ямайски, африкански и още един - собствен си стил...

Място за спорт, място за игра на тенис, мястото с компютрите, мястото, където идват приятелите.... Всичко това е Къщичка No 2 - Къщата на момчетата... (на големите момчета ;)

Това беше началото:

Скицата е една единствена - на кака им Преси:
Aз го наричам Слонът. Просто Слонът. Защото Слонът е уникален!

Началото:

Ето това петно сложи началото.
Едно петно, което доказа уменията ми на майстор бояджия... ;)  Едно петно, което след 4 часа неуморен  труд се превърна в това:

Естествено вечерта щях да припадна. Не бях усетила колко много съм се изморила... Но това не е нищо след усмивките на всички тях:

Следващия ден продължи по съвсем различен начин... Кака им Преси вече беше на линия, слонът започна постепенно да се сдобива с очи, уши, начало на хобот и всякакви детайли.
Да видите какво е когато децата се срещнат с новата техника!!! Да видят те какво е спрей, маската за спрейове, ужасяващата миризма на спрейовете.... и дежурното "- Моля те, како, нека стоя тук, аз мога да дишам..." (и как иначе - нали е мъж!!!). Но НЕ! Каките са безкомпромисни!

Ямайската стена - началото...

Измежду всичките наши бои, спрейове и идеи  се запознах с ентусиазма на още един доброволец  - човек спортист, на възраст, без работа, отделящ от всеки свой ден да учи хлапетата на тенис на маса... Каза, че така и така не може да си намери работа - поне нещо да давало смисъл на живота му... някак си познато ми прозвуча...
... Като всички треньори той се караше до безумие - нещо, което тровеше художествената ми душа, но когато дойде и благо ми каза - Абе виж, аз не съм художник, ама виж тука какво съм направил... И ми показа екипите им за състезания ръчно направени от него с линийка, четка и блажна боя, същата тази художествена душа се сви в ъгъла и как не зарева!!! Ами няма пари за екипи...., та човека се хванал и ги създал...Каза, че нищо не искал от тези деца, само след време с гордост да кажат - Този бе - ей този господин ме научи така да играя тенис на маса!!!

Надписите са с блажна боя, картинките - етикети - пришил ги сам...Капитанът на отбора - в червено :) Екипите имат надписи и отпред, а за някои деца има и горнища на анцузи...

Това ми беше живото доказателство до каква широта може да стигне човешката душа...

След  лирическото отклонение да се върнем в действителността - онази шарената - нашата си ;)
И да видим какво сътвориха децата... Тъй като (както вече казах в Part 1) не издържам да ме гледат с молещите си очи и да чувам - Моля те, како, само една чертичка, аз ще съм много внимателен.. Та понеже не издържах и ги научих,че винаги имат място за творене, освен,че им давам да оцветяват всички големи пространства, а аз след тях минавам да оправя правите линии :)

Отново по стените увиснаха имената на всички ни - едно  абсолютно доказателство, че имената на глупците НЕ висят по стените!!! Защото повярвайте ми - никое от тези деца не може да бъде наречено глупак... Само виждаш как зад малките им оченца цъкат хитрите им мозъчета... И да - трябва да си нащрек... Все пак са 20 на брой!!!

Ето  така отново доста нравоучително приключи и изрисуването на втората къщичка. Африканската стена като с магическа пръчка бе свършена за 2 дена и сега от всичко Онова, с кака им Преси и с тяхна помощ го превърнахме във всичко Това:

Слонът:

 Ямайската стеничка:

 

Големите зинали усти...на крокодили предполагам.... :)

Слонът в целият му блясък!

 Пътят към африканските мотиви минава през облепената в дискове стена, пречупващи светлината и акцентиращи неоновите цветове в Слона:

Завършваме с неутралитета на черното и бялото и спокойствието на морското синьо... (че от толкова розово, объркахме пола на къщичката :)

На края, но не на последно място искам да благодаря на хората, без които нямаше да има и черта от всичко това: първо на Кауза Разград  (Facebook) - една платформа, в която можеш спокойно да изразиш недоволството си, доволството си или просто мнението си, да намериш братя по хейтърство, но и братя по кауза ;)  (Thanks  admins ;)  Та ето и поименно нашите братя по кауза: Антон Анастасов, Стефанка Веновска, Емилия Русева, Бойко Обретенов, Божинел Христов, Минка Христова и Теодор Ролев. Благодаря и на колежката си доброволка - Пресияна Павлова, отделила от последните си мигове с прекрасния си 12 клас, за да бъде за 10 дена кака Преси :)
Можете да я последвате на  страница й във  Facebook : https://www.facebook.com/pages/Xpress-Graffiti/579753472083504?fref=ts  и да следите творчеството й, защото тя, както много други българи не може да намери своята кауза в България....

Бъдете цветни и очарователни, не спирайте да се усмихвате - това е единствения безплатен дар излязъл от сърцето ви, който не ви струва нищо :)  Децата в дома винаги го правят :)