Interior design

 

Център за настаняване от семеен тип

(къщичките)

Part 1



My Amsterdam


   Центърът за настаняване на деца от семеен тип се оказа един от най-хубавите ми подаръци за Коледа. Да не кажа дори и НАЙ–ХУБАВИЯТ!!! 
    След множество сполуки и несполуки, приятели и неприятели, отворени и затворени врати, равносметката е такава, че след всяко нещо запомняш само хората. Приветливи, неприветливи, усмихнати, начумерени, вдъхновени, вдъхновяващи, хората остават в сърцата ни такива, каквито те са си пожелали.

      Последният проект дойде точно преди Коледа - когато съдбата ( или общината) ме остави без работа. Един прекрасен момент за преоценка и за празнуване. Центърът за настаняване на деца без семейства  се оказа най-нравоучителното място, разтърсващо душата и сетивата..., а децата там - най-искрените, всеотдайни, диви, (не)покорни  и  борбени... Едно прекрасно място, в което да оцениш какво имаш, какво можеш да дадеш и колко можеш да чувстваш...

NB:  Поради конфиденциалност, снимките на децата са частично премахнати


Дневната:



Скиците:






Децата:



Те се развълнуваха, много се развълнуваха... Стояща  там  с  баките бои в  ръцете... Дори  и секунда   не  закъсня  първият  ентусиаст... Красимир. Във Фейса   Краси  Бандита  ;)  Момче  с лична история  (като всеки един в дома). Като цяло по-големите са доста израстнали. Дори мъже  вече на  по 30 години не могат да им стъпят на малките пръсти... (Живот, братче, не винаги те гали...!)  



Имат  си и художник. Станислав. Най - правилните тухли, които някой успя да направи :) 
(на горната  снимка)

Ден Втори

Заобиколена от деца с молещи се очи....  – Моля те, како, нека и аз, една чертичка само...
Как да откажеш... ?  Как да  кажеш   Не !!?   Не, не може!!! 
И се  слови  старт  на   Голямото рисуване...






Най- безценните усмивки:

Не мога да ви ги покажа, поради конфиденциалност на детските лица. Sorry -_-



На края: : Детските рисунки - сърчицата на Стефка (детето, което не може да живее без да го бият - ако не я набиеш, тя ще те предизвика!), къщички, слънца с големи оранжеви очи,  Гаржо the Best,  елхички, тухли, заради които всички се караха   – Не ги правиш добре, какооо,кажи мууу!!!    и т.н.   Но всеки остави своя отпечатък!








На  края  е важното, че децата  си имат  Деня



Нощта


Топлите  домове...


      Гушкащите се спящи  птици...

Светлините на фенерите...



Полета  на птиците...

  Езиковата  гимназия





Имат си посоките, вятъра и Света! Големия отворен Свят!












 Имат  си  и  мястото, от което са тръгнали
със стъпките, които са оставили...


Имат си всичко :)








Сега разбирате ли защо това беше най-хубавият ми коледен подарък?
Защото аз им дадох всичко това...
А те на мен всичко това:
:)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)
(19 прелестни усмивки)







След края на всичко се попитах  как  на  някой  сърце  му  даде да  каже,  че не позволява  да  бъде  направено  това?
Слава Богу,  добрите  хора  отиват  в Рая...





* * *

Център за настаняване от семеен тип

(къщичките)

Part 2



Центърът за настаняване на деца от семеен тип е  едно много специфично място...
Както вече писах - нравоучително, поучително, в което можеш да разбереш колко можеш да дадеш и колко можеш да почувстваш...

Вторият проект дойде като първия - преди голям празник. Дойде за Великден. Великден е голям ден! Както и Коледа. Незнам дали съдбата все прави така, но поддържа тръпката жива...
Особено преди празници...

Та Къщичка No2  заблестя като великденско яйце точно преди Великден. Събрала в себе си отнова нас двете - Пресияна и мен - педант и неглижар (ако още можем да се наричаме така), домът, в който живеят големите момчета  се превърна от неугледно мухлясало място, в което таванът пада, в място събрало в себе си ямайски, африкански и още един - собствен си стил...

Място за спорт, място за игра на тенис, мястото с компютрите, мястото, където идват приятелите.... Всичко това е Къщичка No 2 - Къщата на момчетата... (на големите момчета ;)

Това беше началото:





Скицата е една единствена - на кака им Преси:
Aз го наричам Слонът. Просто Слонът. Защото Слонът е уникален!





Началото:



Ето това петно сложи началото.
Едно петно, което доказа уменията ми на майстор бояджия... ;)  Едно петно, което след 4 часа неуморен  труд се превърна в това:



Естествено вечерта щях да припадна. Не бях усетила колко много съм се изморила... Но това не е нищо след усмивките на всички тях:


Следващия ден продължи по съвсем различен начин... Кака им Преси вече беше на линия, слонът започна постепенно да се сдобива с очи, уши, начало на хобот и всякакви детайли.
Да видите какво е когато децата се срещнат с новата техника!!! Да видят те какво е спрей, маската за спрейове, ужасяващата миризма на спрейовете.... и дежурното "- Моля те, како, нека стоя тук, аз мога да дишам..." (и как иначе - нали е мъж!!!). Но НЕ! Каките са безкомпромисни!




Ямайската стена - началото...












Измежду всичките наши бои, спрейове и идеи  се запознах с ентусиазма на още един доброволец  - човек спортист, на възраст, без работа, отделящ от всеки свой ден да учи хлапетата на тенис на маса... Каза, че така и така не може да си намери работа - поне нещо да давало смисъл на живота му... някак си познато ми прозвуча...
... Като всички треньори той се караше до безумие - нещо, което тровеше художествената ми душа, но когато дойде и благо ми каза - Абе виж, аз не съм художник, ама виж тука какво съм направил... И ми показа екипите им за състезания ръчно направени от него с линийка, четка и блажна боя, същата тази художествена душа се сви в ъгъла и как не зарева!!! Ами няма пари за екипи...., та човека се хванал и ги създал...Каза, че нищо не искал от тези деца, само след време с гордост да кажат - Този бе - ей този господин ме научи така да играя тенис на маса!!!

Надписите са с блажна боя, картинките - етикети - пришил ги сам...Капитанът на отбора - в червено :) Екипите имат надписи и отпред, а за някои деца има и горнища на анцузи...

Това ми беше живото доказателство до каква широта може да стигне човешката душа...



След  лирическото отклонение да се върнем в действителността - онази шарената - нашата си ;)
И да видим какво сътвориха децата... Тъй като (както вече казах в Part 1) не издържам да ме гледат с молещите си очи и да чувам - Моля те, како, само една чертичка, аз ще съм много внимателен.. Та понеже не издържах и ги научих,че винаги имат място за творене, освен,че им давам да оцветяват всички големи пространства, а аз след тях минавам да оправя правите линии :)

Отново по стените увиснаха имената на всички ни - едно  абсолютно доказателство, че имената на глупците НЕ висят по стените!!! Защото повярвайте ми - никое от тези деца не може да бъде наречено глупак... Само виждаш как зад малките им оченца цъкат хитрите им мозъчета... И да - трябва да си нащрек... Все пак са 20 на брой!!!



Ето  така отново доста нравоучително приключи и изрисуването на втората къщичка. Африканската стена като с магическа пръчка бе свършена за 2 дена и сега от всичко Онова, с кака им Преси и с тяхна помощ го превърнахме във всичко Това:

Слонът:

 Ямайската стеничка:
 
Големите зинали усти...на крокодили предполагам.... :)

Слонът в целият му блясък!


 Пътят към африканските мотиви минава през облепената в дискове стена, пречупващи светлината и акцентиращи неоновите цветове в Слона:





Завършваме с неутралитета на черното и бялото и спокойствието на морското синьо... (че от толкова розово, объркахме пола на къщичката :)








На края, но не на последно място искам да благодаря на хората, без които нямаше да има и черта от всичко това: първо на Кауза Разград  (Facebook) - една платформа, в която можеш спокойно да изразиш недоволството си, доволството си или просто мнението си, да намериш братя по хейтърство, но и братя по кауза ;)  (Thanks  admins ;)  Та ето и поименно нашите братя по кауза: Антон Анастасов, Стефанка Веновска, Емилия Русева, Бойко Обретенов, Божинел Христов, Минка Христова и Теодор Ролев. Благодаря и на колежката си доброволка - Пресияна Павлова, отделила от последните си мигове с прекрасния си 12 клас, за да бъде за 10 дена кака Преси :)
Можете да я последвате на  страница й във  Facebook : https://www.facebook.com/pages/Xpress-Graffiti/579753472083504?fref=ts  и да следите творчеството й, защото тя, както много други българи не може да намери своята кауза в България....

Бъдете цветни и очарователни, не спирайте да се усмихвате - това е единствения безплатен дар излязъл от сърцето ви, който не ви струва нищо :)  Децата в дома винаги го правят :)





* * *



Детското отделение / Болницата

Първият завършен интериорен проект



   Много е странно. Много лигава съм станала напоследък. Естествено има само едно Слънце, на което да мога истински да се лигавя..., говоря за онова лигавене - детското, свръхлигаво, с милите детски очички, очичките,които като ги погледнеш и е трудно да им удържиш. ..как да кажеш - НЕ!???
  Незнам как развих това качество в себе си. Понякога го смятам за много досадно. Но когато изгрее въпросното Слънце и някак си не се удържам. Сякаш тялото ми, гласът ми, мимиките, жестовете ми,  сякаш съм ги обучавала десетки години в изкуството на лигавенето...
В крайна сметка не мога да не му се отдам. Аз по принцип не полагам и усилия да го правя, но смятам,че това е като пушенето. Всички (които ме познават добре) знаят какво е мнението ми за отказването от пушенето - Никога не прави нещо, което е трудно. Не отказах цигарите с воля - прекалено е трудно. Те просто сами се отказаха от мен...С лигавенето е същото...
 Онзи готин писклив детски глас, лукавият детски поглед (придобит от малкия Ян Пресиян), от който прозира как бързо чатка мозъчето му...., как сканира всичко и вече планува следващата дивотия...., онези щури, детски мисли, неограничени от - можеш, не можеш, трябва, не трябва, има и няма. Мечтите. Песните. Усмивките. Повтарянето на фразите на събеседника. Скачането на въже. Тананикането на собствена измислена песен състояща се от 3 думи и монотонна мелодия - 1 година. Гушкането на всички животни, които те умиляват до толкова,че да ги гушнеш.... Изобщо, всичко, което се смята за нормално за едно хлапе, но и неадекватно и странно за "голям" човек.... Лигавенето е фасада... И ми е добре. Нека ми е добре!

  Големият човек в мен пуфти. Често е много досаден. Аз не разговарям с него. Нямам време.

  Занимавам се с малкия - да е щастлив...Нека мечтае, нека твори, дано някой ден пропее и стори "чудеса"    ;)


Преди:  БЯЛО,БЯЛО,БЯЛО



Болнично БЯЛО



                                                                   Скиците:


Приемна - кърмачета



Приемна 1-18 години



Русокосото момиче, което живее в замъка, кацнал в Лудогорието











и написаха за мен дори и епиграма:








                                                                 *  *  *

Проектите по-долу са  задавани  от  ЛТУ / гр.София  и  са  разработвани  за  ЛТУ.След  предаването  на  проектите  правата по  тях  автоматично  се  прехвърлят  на  Висш  Лесотехнически  университет.

*  *  *
Проект : "Кръгъл  дом"

Дисциплина : Проектиране  на  уникални  обекти
Преподавател : доц.арх. Регина  Райчева


Задачата - да  се проектира  уникален  интериор  на  обект (също  уникален)  и да  се  разработят  проекти  за 7 уникални  мебела.

Предварително се  извинявам , че  нямам информация  за  архитекта  на  сградата ,но ако вие  имате - пишете  ми с  удоволствие  ще  го  споделя  с  всички ни!   

Началото....



И така.....това  е  един  кръгъл  апартамент , намиращ  се  в  гр.София.

Проектирам най-голямото  помещение , което  виждате. Спадат зони  дневна ,хранене  и  готвене. Поради  големите  размери  на  зададеното  помещение  и  необичайната  му  форма  си  признавам ,че  срещнах  доста  трудности  в  началото ....,но  както  сама  съм забелязала - Колкото  по-трудно , толкова  по-интересно!   :)     В  момента  на плана  виждаме  от  входа  на  помещението  в  дясно  голяма  открита  камина , в  самия  център са  стълбите  виещи се  към  спалните на  вторият  етаж . С  леко  маркираното  поле  е  обозначена  галерията , която осветява  и  визуално  свързва  първи  с  втори  етаж , т.е. от  вторият  етаж  хвърляш  по  един  поглед  на  дечурлигата  долу  ;) 


Аранжировката...









Обособиха  се  5  зони.Пред  камината  е  ТВ-то -зона  почивка ,интересната  ниша  с  групата  меки  мебели -зона  игра , малкото  кръгло  канапенце -зона  четене , зона  хранене  и  зона  готвене.  


Проба - грешка.......или   с  други  думи  казано - чернова....



 Поглед  от  зона  почивка  към  зона  четене. На  долната  се  вижда  зона  игра  и  част  от  зона  почивка  визуално  разделени  с  ефирна  скулптурна  преграда.






Финалът .........






&




Чертежите:










*  *  *


Проект : "Уютен  дом"

Дисциплина : Проектиране  на  жилищен  интериор
Преподавател : доц.арх. Елена  Писарева



Задачата - Тук  задачата  беше  много  интересна. На  всички  ни  раздадоха  един  и  същ  проект , идеята  беше  сами  да  видим  грешките  си  и  да  разберем  колко  различни  варианта  има  на  един  и  същ  план. Трябваше  да  аранжираме  целият  апартамент , а подробно  да  развием  само  дневната с  трапезарията & кухнята.

 Скиците...
Идеята  в  този  проект  е  стените  да  бъдат  освободени  от  всякакви  секции и  рафтове. Така  те  станаха  изложбено  пространство , а  както  добре  знаем  картините  и  фотографиите  внасят  уют. Посредством  избраните  зелени  нюанси  за  стените  и  естествените  материали  апартаментът  стана  не  просто  място  за  живеене ,  стана дом...

Зониране....

Аранжировката...










Разгъвките.....








Перспективата...



     

        Проект : Александра  Николова                           
        Визуализация : Калин  Георгиев



*  *  *


Проект : "Галерия"


                                                                                                        плакат  на  проекта


Дипломна  работа  на  тема  "Галерия  за  изящни  изкуства" в гр. Тампа  / Флорида / САЩ
Дипломен  р-л : доц.арх. Регина  Райчева



Задачата :  Да  се  проектира  интериор  и  5 мебела  на  галерия  за  изящни изкуства.
                                                (В  притурката  можете  да  се  запознаете  със  сградата.)

Концепцията :   Да  създам  подвижно  обзавеждане , с което  да  може  бързо  и  лесно да  бъде  преустройвано  изложбеното  пространство  според  вида  и  характера  на  изложбата. За  целта  съм  проектирала  леки  и  подвижни  мебелни  конструкции . Освен  лесни за  преподреждане  те  са  и  удобни  за  смяна  на  основното  платно , с  което  се  цели  да  се  подбере максимално  най-близкият  и  подходящ  цвят  за  изложеното  произведение. Идеята  е  за  картини  с  паспарту.

Скиците....  Както  вече  сте забелязали  при  мен  силно  е  застъпена  идеята  за   лабиринта  и  сферата  като  обем. В  скицата  долу  лабиринтът  е  създаден  с  фини  цветни  платове - усешането  за  пространство  съществува , но  е  достатъчно  психарско ,като  в  лабиринт. Тъй  като  за  обществени  сгради  е  недопустимо  хората  да  се  губят  ефектът  на  лабиринта  се  постига  посредством  огледала. Идеята  е,че  следвате  картината , тъй  като  това  е  нещото  облято  в  светлина и  това  ецелта  ви , подвещащи  пътеки  не  съществуват  и  точно  там  са  огледалата.



В  последствие  идеята  се  доразшири ... Някои  неща  отпаднаха , появиха  се  нови ...  идеята  за  лабиринта  си  остана , но  се  появи  идеята  за  визуално  сливащо  се  пространство - мебели  сливащи  се  с  пода,под  преминаващ  в  стените , залите  се  разделиха  на  бели,сини,цветни - според  експозицията...

преход  от  първи  към  втори  етаж...


Портите - част  от  подвижния  интериор 


                                                   



Аранжировките....
  Горе ляво -вариант  лабиринт   Горе дясно - с  централно  преграждане  на  голямата  галерия
  Долу  ляво - Портите                                                                     Долу дясно - архитектурен  план
Черновите.....
Преградните   елементи   идват  централно,така  голямата  галерия   се  прегражда  на  две - остава  достатъчно  пространство  да  се  разположат  удобно  две  единични  места  за кратка почивка .Също  можете  да   добиете  по-ясна  представа  от  идеята  Картина  в  паспарту..


Вариант  две : подредба  на  лабиринт. Централно  са  рзположени  "Сферата" за  кратък отдих  и  постаментът  за  малка  и  декоративна  скулптура.






Финал... След  безброй  много  правила ....



На  долната  визуализация  се  виждат  в  ляво  леките  преградни  конструкции - на  принципа  на  кино-платно ,като  лесно  се  сменят  платната (при   търсене  на  друг  цветови  ефект)  . На  стената  в  дясно  са  панели - също  много  леки  и  удобни  при  смяна  на  цветовото  решение. 




Горе - местата  за  почивка  "Сфера" , долу - постаменти  за  малка и голяма  скулптура.



Проект : Александра  Николова
Визуализации :  Калин Георгиев





*  *  *



                                            Проект : "NakaHouse"


                                                                                       

                                                                                                                     плакат  на  проекта



Дипломна  работа  No:3     : "Проектиране  на  тематичен  интериор  на  Холивудска  къща"
Дипломен  р-л :  арх. доц. Регина  Райчева  /  гр.София





Задачата :  Да  се  проектира  интериор  и  8 мебела  на  индивидуална  жилищна  сграда.
        (В  притурката  можете  да  се  запознаете  с  оригиналните  фотоси  и  архитектура.)

Концепцията :   Да  създам  уникален  и  тематичен  интериор , подхождащ  на  екстравагантността  и  възможностите  на  Холивуд ... , все  пак  в  един  учебен  проект  граници  няма ... въображението  лети!!!

Скиците....  




Откритите  пространства  се  застлаха  с  романтични  завеси  , все  пак  Холивуд  предлага  жарко  и  заслепяващо  слънце , мебелите  се  превърнаха в  паяци  и   във  висящи  във  въздуха  обекти...    Лабиринтите  отново  ясно  присъстват , сферите  най - накрая  ми  омръзнаха , но  пък  вече  запълзяха  малките  буболечки....



В  началото  вдъхновена  от  мравката...........................


             после..  ... вдъхновена  от  паяка.....

...............................
........


Столове и кресла паяци  обхождат   къщата  (по  проект) ...








Скиците  в  началото  говореха  за  друго..........



Черновите....  


На  импровизираната  сцена  се  появи  люлката , ...окачена  на  тавана ...
това  пространство  като  цяло  носи  идеята  за  широк  поглед  над  целият  дом - стратегическо  място , изцяло  запазено  за  домакинята!!!  






 .......................
..........................................
 Дори  осветителните  тела  станаха  паяци , пропълзяха  по  тавана  и  осветиха  пространството... Пашкулите  са  също  осветителни  тела , осветяващи  определени  кътове.
..........................
......................................

Финал...





















Проект : Александра  Николова
Визуализации :  Калин Георгиев



* * *

 Проект за момчешка стая в къща или мезонет, с пожарникарски отвор, приспособления за качване и осветителни тела. Гумите са меки преподреждащи се фотьойли.

















Популярни публикации