...музи малки...

В мислите на чувствата ми - кървави вампири

някога пристига самота...

Непременно им поднасям алчно

топли, живи, кървави тела...

Пируват те! И в свойта ярост

обричат всички тях на смърт!

И макар да знам, че се погубват -

искат още да ядат!

( май 2014)

* * *

Те всички бяха там.

А ти - до мене.

Погледът ти, устните ти,

топлата ти длан.

Те всички бяха там.

А ти - през мене.

Погледът, без устните ти

и без твойта длан...

* * * 

Ти си ми слънцето, вятъра, огъня.
Ти си земята ми...
Земята, в която се раждам, в която горя...
Ти си ми вярата, страстите,
които изгарят ме,
сътворение носещи
след разруха голяма си.
Ти си поледица -
вцепеняваща, дразнеща.
Немилостива във глад, самота..
Отнемаща всичко...
Най-много думите
неизказани от влюбена,
 замълчала  душа.
Ти си ми всичко...
И моля се, страдам те
повече
 от всичко до мен.
Във моите мечти
издигнала замък съм.
За нас, за децата ни,
за теб и за мен.
И всичко е ясно - 
във болката-страдам те,
не знам дали иначе
жив си до мен...
Във моите мисли
те търся в страдание
инак незнам
дали аз съм жива
 съвсем...

* * * 


Иронично

Котето се сгуши под "Култура"-та,
пет часа не мръдна от там.
От три дена само спи,
побутвам го да видя дали е живо.
Диша. ........ И мърка....
,,Култура"-та му хвърля сянка....
харесва му така...

*  *  *

*  *  *

В  пространството - една  безкрайна  вечност,
седиме  двама - ти и аз смълчани...
В  наивността  на  моя  питащ  поглед,
четеш  ли  обич  и  признание...?

Защото  мъча   се  и  искам  да  разбирам,
да  мисля  и  да  си  задавам  тез  въпроси
(без  които  казваш няма  да  сме  двама..)

И  знай , че  вечността  вибрира  нервно
всеки  път  щом  ти  го  изречеш...
Безумно  луди  са  онези , дето  не  допускат
сърцето  си  до  тяхното  да  спреш...
                                       09.2012

*  *  *


Кажи ми , моля , (по  нареждане)
Вече  мога  ли  да  те  обичам ?
Че  на  моята  душа  сърдечна
най-тежи й  тя да  не  обича...

Не  прекършвай  в  мене  детското,
не  посмявай  никога  да  ме  убиваш,
във  моите  ярки  нощи  огнени
се  къпя  някак  си  в  изкуство...

И  знам , че  някога във  утрото
(ако  имам  времето  да  те  изчакам)
ще  ме  почувстваш  и  с  душа , и с   тялото
и  с  тебе  винаги  ще  бъда  жива...

Отпусни  крилете  си  спокойни
   и  нежно  ме  помилвай (ако  искаш),
 че  светът  е  пълен  с  грубияни ,
        а  за  нежност  вечно  са  мечтали...
                                          09.2012

*  *  *


Гледам - нейното  минало  чука  напразно,
моли  за  прошки  и  лее  сълзи ...
А  тя  за  безумното , изхабеното , старото
дори  не  обмисля  да  отваря  врати ...

Пък  моето  минало  седи  запокитено,
изненадвам  се  щом  го  видя  дори...
То , горкото , изхабеното , старото ,
дори  не  желае  да  му  отварям  врати...
(посветено  на  П. Саратлиева)
                                    09.2012


  *  *  *

Опипвам  старите  рани – няма ги....

Като  ангели  на  почивка – отлетели са...

Забравям  лошото  и  се  мисля  за  глупава...,

а   някои  казват , че  това  е хубаво...

За  минали  спомени  връщам  си  времето,

не  помня  ги ... или  съм  ги  изгубила...,

в  моето  изкуство  е  тяхното  отражение,

ако  искат  себе  си -  да  надникнат  във  скицника...

Сини  и  лоши  са – каквито  са  се  оставили,

Листите  непохабила  съм  за  тези  лица ,

Във  моите  спомени , оставили страници ,

Останали  само  с  пожълтели  лица....

                                                                                                 08.2012

                                                                                                *  *  *

 Преживявайки сънищата си, се губя в мечтите си. Вече полагам мечтите си само в своите нозе - да не стъпва никой по тях.. Ако ще са мачкани, нека ги мачка само моята лудост...озверяла и похлупена. Усещам я как напира отвътре, чука и дразни..,надсмива се на хората, но най-вече на мене..,дори ми се подиграва..,защото оставям сърцето си затворено - по нареждане. А как съм готова да го отворя - със замах - както отваряме домовете си за лятото.
 Но лятото се пази. Има нещо земно в него..и някак си дразнещо. Ако съм готова да обичам, не може ли просто да го правя - без притеснения и без проблеми...просто да обичам с юлските жеги?! Но нека лятото не се обърква - щом желая да обичам него защо предлага ми и зимата, и есента...? Фрапиращо и непознато е за мене - да обичам някой,той да ми предлага друг...  Лятото е странно и сякаш е страхливо...или прагматично? Може би защото то е просто мъж?
 Моля само Лятото да не забравя, че докато чакаме (по негово нареждане) може да пропуснем времето за обичане....
                                                                                                                                        08.2012

  

* * *

Сантименталностите избягаха от мен...

Зави се любовта ми в одеяло и сега й е хубаво, топличко й е...

Макар аз да чакам още топлата прегръдка...Но пък има го спотаения дъх, има го трептенето в стомаха и хилядите там туптящи сърца... Има го и желанието за откритие, да покориш света..

И сега като мисля - добре,че чаках - търпеливо и упорито. Не направих грешките, които мислех да направя, съхраних ги стойностно - в мазето долу. А от миналите опити си взех само търпението..усъвършенствано до колкото е нужно..

Радвам се на случаите и не изпадам в притеснение, догатките ме дразнят, лъжите ме смущават. Заета съм да упражнявам усмивката си, да обичам приятелите си и заниманията си. Не ми харесва да ме хвалят, забавлявам се когато ме подценяват..

Как да не го живея този живот като толкова работа имам над себе си...?

                                                                                                                                          08.2012

*  *  *

За  Разград

И къде е драмата,ние двамата…

А моят отговор е : ха ха ха

КАКТО КАЗАНО ,ТАКА И ОТГОВОРЕНО-без звук и интонация,само смисъл….

    Толкова исках да кажа, а толкова забравих….Нощна разходка из Разград ми проми мозъка…Най-прекрасното на този град е , че не го познавам…..Една вечер с колелото е ободряваща…

   Из самотните улици на Разград срещаш …никакви неща….важното е,че ти си с колелото и си плюеш на петите(ако (дай си,Боже) стане нещо..)….За час шматкане срещаш едно такси и таралеж…двама младежи…Тъкмо се зарадваш….и после се замисляш…- самотните хора не случайно са самотни…и пак си плюеш на петите…Прибираш се в къщи и що да видиш….- Фейса – сватба (ООооК,екстра даже), намеци от сорта „Ако си мисли някоя,че аз ще съм втора цедка, може да забрави…”, следва забавна картинка от творец-тя е за трупане на идеи, последвана от разговор спор май между цесекар и противник – в бг мач с цска-как Мораеш бил в нарушение…На снимката - негър ритва глезена на водещия топката…(всичко това написано в безумна смес с латиница)….големи българи ми се извъдиха - все латинопишещи и негри….Все едно да ми кажеш,че Лудогорец бил Разградски отбор(аз очи имам…(и уши все още))!!! Ха ха , следва едно изобилие от снимки с показалец сочещ човека и с послание :Този човек е риби..сподели на стената си ако се гордееш с това!!!  "(Сууууупер!!!)"  Малко песнички и малко art (храна за душата)…И почвам да си мисля …. Май брата не е напълно прав….И къде е драмата…- като цяло в хората (отново без интонация-само заключение)….Стигам до послание, което ме кара силно да помисля над фактите…"Изучавах характерните черти на така наречените "низши животни" и след това ги сравних с характерните черти и наклонности на човека.Резултатът беше унизителен за мен". Марк Твен . Тук оставам безмълвна - Марк Твен е гений! 
 Минавам през хилади статии,песни и мнения. Предпочитам да се спра на статуса  Fack U (по американско му) и благодаря на следващия статус с послание " не пия мляко" . И все пак - става ми ясно - хората са побъркани, добре,че не ме впечатляват в живота... Поглеждам часовника. Какво правя аз в 4 и 40 сутринта пред компа?!!!
    Май все пак се впечатлявам.... 
                                                                                                                             м.Май  (май) 2012

*  *  *

Били сме се срещнали отдавна...

Как да повярвам в това? Как?

Като стоиш до мен, гледам те и си мисля:

"Абе ти не се ли забави много?"

Но знам, че ангелите идват винаги на време.

...И някак си те преоткривам...

след толкова години познаване...

и срещам дъха ти, и опознавам устните ти - 

ти - с ангелска душа, аз - вярваща в ангели...

Не си се забавил много...

Ангелите идват винаги на време!

А били сме се срещнали някога!

О,да! Чувствам я близка твойта душа..

и твоите длани, и твоите  думи..

галят сърцето ми и галят душата ми...

Глупци са хората, глупци са!

Те ако знаят, ах ако знаят..

и те ще повярват във ангели...

          

         26.12.2011г.