Jewellery....Only

My Amsterdam

Домът за деца за временно настаняване 

    Домът за деца за временно настаняване се оказа един от най-хубавите ми подаръци за Коледа. Да не кажа дори и НАЙ–ХУБАВИЯТ!!! 

    След множество сполуки и несполуки, приятели и неприятели, отворени и затворени врати, равносметката е такава, че след всяко нещо запомняш само хората. Приветливи, неприветливи, усмихнати, начумерени, вдъхновени, вдъхновяващи, хората остават в сърцата ни такива, каквито те са си пожелали.

      Последният проект дойде точно преди Коледа - когато съдбата ( или общината) ме остави без работа. Един прекрасен момент за преоценка и за празнуване. Домът за временно настаняване на деца без семейства  се оказа най-нравоучителното място, разтърсващо душата и сетивата..., а децата там - най-искрените, всеотдайни, диви, (не)покорни  и  борбени... Едно прекрасно място, в което да оцениш какво имаш, какво можеш да дадеш и колко можеш да чувстваш...

Дневната:

Скиците:

Децата:

Те се развълнуваха, много се развълнуваха... Стояща  там  с  баките бои в  ръцете... Дори  и секунда   не  закъсня  първият  ентусиаст... Красимир. Във Фейса   Краси  Бандита  ;)  Момче  с лична история  (като всеки един в дома). Като цяло по-големите са доста израстнали. Дори мъже  вече на  по 30 години не могат да им стъпят на малките пръсти... (Живот, братче, не винаги те гали...!)  

Имат  си и художник. Станислав. Най - правилните тухли, които някой успя да направи :) 

(на горната  снимка)

Ден Втори

Заобиколена от деца с молещи се очи....  – Моля те, како, нека и аз, една чертичка само...

Как да откажеш... ?  Как да  кажеш   Не !!?   Не, не може!!! 
И се  сложи  старт  на   Голямото рисуване...

Най- безценните усмивки:

На края: : Детските рисунки - сърчицата на Стефка (детето, което не може да живее без да го бият - ако не я набиеш, тя ще те предизвика!), къщички, слънца с големи оранжеви очи,  Гаржо the Best,  елхички, тухли, заради които всички се караха   – Не ги правиш добре, какооо,кажи мууу!!!    и т.н.   Но всеки остави своя отпечатък!

На  края  е важното, че децата  си имат  Деня

Нощта

Топлите  домове...

      Гушкащите се спящи  птици...

Светлините на фенерите...

Полета  на птиците...

  Езиковата  гимназия

Имат си посоките, вятъра и Света! Големия отворен Свят!

 Имат  си  и  мястото, от което са тръгнали
със стъпките, които са оставили...

Имат си всичко :)

Сега разбирате ли защо това беше най-хубавият ми коледен подарък?
Защото аз им дадох всичко това...
А те на мен всичко това:
:)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)  :)
(19 прелестни усмивки)

След края на всичко се попитах  как  на  някой  сърце  му  даде да  каже,  че не позволява  да  бъде  направено  това?
Слава Богу,  добрите  хора  отиват  в Рая...